В историческата рубрика за учителите стана дума, че училище се прави не само със сгради и учебни помагала. Най-важен е учителят, който преподава и възпитава, оставяйки трайна следа след себе си. В училищния музей се съхраняват музикалните творби на Иван Попов, както и камбанката, подарена от него с пожеланието „Да буди сутрин децата”. Нашите съграждани на средна възраст още помнят препарираните животни на Кирил Истатков. С пристигането си в училище (1952 г.) Иванка Монова се захваща с оборудване на физкултурен салон.

До днес учениците ползват дървените тезгяхи, направени от Димитър Цветков. Друг преподавател по трудово обучение, Евгени Тодоров, отбелязва престоя си в училище със статуетката „Момчето с рибата”, с която украсява шадравана в училище. Емблемата върху мозайката на входа на училището е по идея на преподавателката по изобразително изкуство Милка Стайкова. От албумите, с любов изрисувани от нея, днес ни гледат стотици ученици, старателни не само в класните стаи, но и в извънучилищните дейности. Многобройни са кръжочните изяви и тържествата през този период. В края на 70-те години Виктория Георгиева режисира пиесата на В. Друмев „Иванко убиецът на Асеня”, която изпълняват учениците от 7-ми клас. Театралното представление е празник за цялото училище. Интересни са и състезанията между класовете, посветени на нашия патрон.

През 1979 г., във връзка с 1300-годишнината на Българската държава, е изтъкан гоблен, изобразяващ баронския герб на П. Парчевич. Проектът на паното, както и две живописни платна, са дело на художничката Лиляна Чаушева. Инициативата по изтъкаването е на заместник-директорката Йорданка Йосифова. Тя изработва гоблена с учителките Съветка Костова и Иванка Гоцова. Идеята на Цветана Павлова за игротека в училището е реализирана през 1983 г. По-късно тя става директор на началното училище и естетизира неговия интериор.
Хорът за школувано пеене с ръководител Елза Кръстева печели редица награди, от които най-престижната е сребърен медал.
Своята 360-годишнина училището посреща с откриването на две музейни сбирки - на образованието и на чипровския килим. Втората е дело на доброволния труд на учителките чипровчанки и жените от помощния персонал. Тогава по идея на Параскева Борисова е оборудван и кабинетът по готварство. Можем да изброяваме още много учители и техните постижения, но за тази цел дори десетки страници няма да ни стигнат.