Строежът на съвременната училищна сграда продължава до 1977 г., като помагат и родителите на учениците. През есента на същата година учебните занятия отново започват в старата сграда. Приемането на новата се извършва някак си задкулисно. Стига се до абсурдното положение, че новопостроеното училище стои заключено, без да се отстраняват строителните дефекти, а учениците учат на две смени. В същото време е назначен учителски персонал за полуинтернатно обучение, който не може да уплътни норматива си. Общинският съвет мълчи. Затова през октомври училищното ръководство само поема инициативата – без протокол за приемането на сградата прогимназията се нанася в нея. Ваканциите и всяко свободно време се използват за довършване на пропуснатото от строителите. Мозайките и паркетът се циклят отново. Озеленява се училищният двор и се създава спортната база. През летните ваканции се прави вертикалната нивелация и оградата на северната част на двора. В същото време в сградата, където се обучава начална степен, работилниците по дървообработване се преустройват в столова и кухня. А в новата сграда на учениците и учителите най-много им липсва салон за училищните тържества, какъвто са имали преди преместването. Училищното ръководство мечтае за гимназия. Така се ражда идеята за построяване на Комплекс за извънкласни форми. През 1981 г., когато започва строителството му, училището вече не е основно, а е преименувано в Единно средно политехническо училище. Част от учениците, участвали в полагането на основите на КИФ, стават първите деветокласници. Само за три години с доброволния труд на целия училищен колектив и на родителите извисява ръст още една сграда. Комплексът за извънкласни форми е открит през 1984 г. в деня, когато се празнува 360-годишнината на училището.