Много от училищните придобивки се дължат и на хора, които са вън от училището. Родителите… Това събирателно име включва цялото население на Чипровци. Някои имена обаче трябва да се споменат. През декември 1942 г. голямо събитие е закупуването на училищно радио. За целта Кръстьо Димитров, който е търговец на килими в София, дарява 1000 лв. Музейната сбирка на чипровския килим става възможна, след като директорът на килимарското предприятие Иван Лилкин предоставя безвъзмездно прежда, а за музейната сбирка на образованието Петко Николов дарява авторския си хонорар от книгата „Стъпки по жаравата”. През 1987 г. е приет първият випуск (VIII кл.) на паралелките с разширено изучаване на изобразително изкуство. Това става възможно след построяване на пристройката към новата сграда (КИФ). Нейният строеж започва с отпуснатите 10 000 лв. от минното предприятие – заслугата е на неговия зам. Директор Валентин Пиналски. Мазилката на първия етаж на тази сграда е направена от строителната група на завод „Чипровско въстание” с директор Люсиен Симеонов. Ученическата сладкарница в сутерена е оборудвана със съдействието на Венцислав Петров и Георги Леонов, а за киносалона на втория етаж допринася директорът на кинефикация Михайловград – Цветан Върбанов. Училищните духови инструменти през 1986 г. са закупени със съдействието на Асен Минкин. Учебни пособия от инструментариума на БАН безвъзмездно са прехвърлени на училището с посредничеството на Георги Ив. Атин. Традицията за приобщаване на обществеността към проблемите на училището има връзка със спирането на текучеството и създаването на местни учителски кадри. Ветерани тук са Марийка Йорданова Цекова, направила целия си трудов стаж – 36 г. (1953-1989) в това училище и Иванка Петкова Монова, която е работила тук 35 г. (1952-1987).