Сред чипровчаните в първите 50 години след Освобождението има търговци, чиновници и доста образовани хора. Например от Поповата фамилия братът на Ставри Попов – Минчо (1840-1930) и неговият син Георги са търговци на килими. Внукът Минчо Георгиев (р.1897 г.) е строителен техник. Замфир Минчов Попов (1875-1916) завършва Берковската гимназия, учителства в Чипровци и Митровци, член е на Врачанската окръжна постоянна комисия, депутат е в Петото народно събрание. Загива през Първата световна война като офицер на Добруджанския фронт. Синовете му получават добро образование и заемат чиновнически длъжности: Георги (р.1901 г.) завършва гимназията в Берковица без матури, работи като счетоводител; Асен (р. 1909 г.) работи в Търговско-индустриалната камара в София; Димитър (р.1911) завършва селскостопанско училище в Кнежа, а после – търговска гимназия в Бургас, директор е на Инвестиционната банка във Фердинанд (Монтана).
Зет в Поповата фамилия е Иван Нешев Цанин (р. 1870 г.) – учител, член на училищното настоятелство и кмет на Чипровци. Синът му Димитър (р.1907 г.) последователно завършва гимназията в Берковица, педагогическо училище и строително инженерство в Чехия. Работи в Министерството на благоустройството.

Внукът на първия майстор бояджия Павел Боровички (1860-1912) завършва гимназия във Видин и после учителства в Чипровци. Синът му Борис (р. 1887 г.) завършва техническо училище в София и морска школа във Варна. Работи като акцизен началник в София, Пловдив и др. градове. Негова съпруга е учителката Стефка Иванова Караджова (внучка на хайдушкия войвода Стефан Караджа).
Братята на Павел Боровички Александър, Ангел и Иван също са образовани хора, работили като фелдшер, строителен техник и земемер. Синът на Иван Боровички Асен (р. 1904 г.) завършва 4-ти клас в берковската гимназия. Емигрант е в Бившия Съветски съюз. След завършването си става журналист и дипломат.
Александър Костов Икин (р. 1880 г.) завършва четвърти гимназиален клас във Враца. Заема чиновнически длъжности в Чипровци, Враца, Никопол и Девин. Емигрант в Бившия СССР, където специализира "Kредит и икономика". Банков чиновник в Москва.

Георги Павлов Икин - Павлето (р. 1913 г.) след гимназията във Фердинанд постъпва в Художествената академия. Той е един от световноизвестните български художници, който пише и стихове.

Иван Пешев Попов (1870 – 1944) завършва текстилно-бояджийско училище в Сливен. Директор на килимарското училище в Берковица. От 1905 г. е председател на Окръжната постоянна комисия във Враца. Това е времето, когато в Чипровци се разкриват телегафопощенска станция, аптека, прогимназия, килимарско училище, читалище, прави се благоустройствен план на селището, прокарва се път до Балкана. Всичко това явно не е станало без негова намеса.
Никола Илиев Крушин (р. 1901 г.) завършва гимназията в Берковица. Емигрант е в бившия СССР, където следва във военна академия и става преподавател в нея. След завръщането си в България чете лекции във Военната академия в София.
Георги Марков Кафеджийски (1910 – 1994). На двегодишна възраст остава сирак, но упорито се бори с житейските трудности. Става ковчежник (касиер) на Гранични войски в Чипровци. Два мандата е секретар в общината. Дълго време е председател на килимарската кооперация.
Бихме могли да продължим да изброяваме имената на успели наши съграждани, които са възпитаници на училището ни, но и споменатите са достатъчни, за да покажем, че в първите 50 години след Освобождението Чипровци, макар да страда поради мизерията, не тъне в невежество.