Учителят е началото. Училище може да има и без специална сграда, и без специално оборудване, но без учител не може. Този факлоносец на човешкия дух винаги е бил пренебрегван – ту мълчаливо, ту явно и брутално. Причината обикновено е една – грубият материализъм. Плодът на учителския труд не се вижда веднага, не носи материална полза. Затова много „практични хора”, които на младини са били учители, се преориентират към по-доходни професии. Така се случва и в Чипровци.
Учителският труд е инвестиция в бъдещето. Местният краевед Ставри Попов е оценил това и благодарение на него днес знаем имената на 13 учители, работили преди Освобождението, петима от които са чипровчани. След 1878 г. до края на 19-ти век са известни още 13 учители - 8 от тях са от Чипровци. През следващите 50 години местните учители са само двама.
От 1895 г. до 1902 г. в училището преподава Димитър Филипов от Берковица, който до края на живота си (1922 г.) остава член на Управителното тяло на Учителската социалдемократическа организация.

В периода 1913 г.-1915 г. учители в началното училище са Петър (Пере) и Александра Тошеви. Пере Тошев е един от създателите на ВМРО. Член е на нейния Централен комитет и е участник в Илинденското въстание.
След Първата световна война в прогимназията преподава офицерът от Добричкия фронт Миладин Кунчев. Това е учителят-цигулар от съседното село Железна, убит при погрома на Септемврийското въстание (1923 г.)
В Чипровци преподават бележити личности, но има и много волнонаемни (нередовни) учители. В този период тук не е най-привлекателното място за интелигенцията: бедност, която може да се сравни само с някои помашки села в Родопите; граничен район, където не липсват инциденти; население с бунтарски дух, на което властта гледа с лошо око.
През 20-те години нещата в училище започват да се променят в положителна посока. От 1920 г. е назначена Иванка Стоева от Севлиево. През 1924 г. идват нейните съгражданки Райна Хубенова и Петкана Боева, а по-късно пристигат и други.

В спомените си известният художник от Чипровци Георги Павлов (Павлето) пише: „Тогава мислех, че в Севлиевско само учители се раждат.”
Иванка Стоева става съпруга на Георги З. М. Попов и работи в чипровското училище 22 години. В последния ден от живота си, почувствала се зле, тя заръчва: „Кажете на директора, че днес няма да дойда на училище.” Умира на 18 май 1942 г. Нейният професионален път е пример за доблест.

От севлиевското село Крамолин в Чипровци учителстват трима души: Иван Илиев – автор на брошурата „Парчевич и селото му” (1926 г.), Петър Трифонов, написал „Кратки сведения за училищата (първоначално и прогимназия) в с. Чипровци, Фердинандска околия” (1927 г.) и Иван Попов, който става чипровски зет и живее тук до края на живота си. Той е необикновено надарена натура – композитор, диригент, артист, поет, художник. Композира оперета за деца и юноши, сам изработва проекти, декори, костюми. Организира направата на физкултурни уреди в двора на училището. През 1926 г. под негово ръководство учениците с голям успех представят оперетата „Малката кибритопродавачка”. Две години по-късно той създава младежки хор „Крайгранични напеви”. Цялото си време отдава на децата, а заплатата си харчи за реквизити. Чипровските ученици пеят на площад „Народно събрание” и софийската публика е възхитена.
През 30-те години един земемер е изумен, когато в дебрите на Чипровския балкан, чува мелодия от Шуберт. Оказва се, че я свири на кавала си едно козарче, което споделя на местния диалект: „Ми тука си свиримо Шуберт.” На въпроса кой го е научил отговаря: „Даскал Иван Попов.”

Учениците на този истински учител и до днес си спомнят с умиление: „Той ни направи план на къщата; той ни уши дрехи без нито една проба; той със собствени средства направи сцена, когато старата рухна на едно представление под тежестта на сто човека.” Макар че умира само на 36 години Иван Попов оставя най-дълбоката и трайна следа в съзнанието на чипровчани.
Учителите от фамилията Чубриеви от съседното село Мартиново преподават повече от три десетилетия в чипровското училище: Александър и Гица Чубриеи през 20-те години, синовете им Розалин и Венелин със съпругата си Вера през 30-те и 40-те години, а съпругата на третия син Елисавета през 40-те и 50-те години.

През кризисните 1927 г. -1933 г. са закрити някои гимназии, поради което много учители намират работа в прогимназиите. През 1934 г. в чипровското училище са назначени само редовни учители, от които двама са с академично образование – Томов по рисуване и Лилова по пеене.
Учителите се включват в подготовката за честването на 250-годишнината от Чипровското въстание, състояло се на 7-ми и 8-ми ноември 1938 г. На тържествения молебен присъстват председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов, министърът на правосъдието, народни представители. Има ученици и учители от Лом, Фердинанд и Берковица, от съседните общини, както и от Смоляновци, Винище и Комощица. Тогавашните деца досега разказват за грандиозните тържества.
На 25.02.1941 г. училището отбелязва, вероятно за първи път, своя патронен празник, посветен на отец Милети. Учениците се заемат с почистване и поддържане на паметниците на загиналите във войните. Набират се средства (от вечеринки, коледуване, лазаруване, отстъпки от закупуване на учебници и помагала) в различни фондове – „Бедни ученици”, „Училищно радио”, „Строене на гимназия”, „Паметник на падналите в Чипровското въстание”. Традиционни стават срещите с учениците от село Копиловци на Спасов ден, ходенето до рупите (галерии за рудодобив от миналото) в деня на пролетта, излет до „Андровица” с раздаване на агнешка чорба на Първи май. (Този избор не е случаен. 60 години по-късно Диана Ценкова от Чипровци издава книгата „Андровишки приказки”, действието в които се развива в тази живописна чипровска местност.) През учебната година се организира трапезария за учениците, а през лятото – колония (лагер) на Чипровския манастир. Провеждат се районни педагогически конференции, където учителите представят реферати.Чипровското училище живее пълноценен живот.