В различните източници се посочват различни години на основаването му: 1772 (.според Ст. Попов), 1810 г. (според М. Миланов), 1840 г. (в годишните училищни отчети от 40-те години на 20-ти век).
През 19-ти век училище според нашите представи не е имало, но грамотността се е предавала от бащи на синове и други сродници, което е едно своеобразно светско училище, действало успоредно с това в манастира. Чипровчанинът Петър Виячев разказва за дедите си Стамен и Иван, учили четмо от баща си Марко по книгите на Йосиф Брадати. По-късно се появил даскал Джуно от Топли дол (Пиротско), за когото се знае, че е получил грамотността си в Чипровския манастир.
Ставри Попов е направил списък на учителите, ползвайки църковните книги и спомените на възрастни хора. В него фигурират имената на чипровчаните Гмитър Кежин (учител около 1810 г.), Стамен Виячев (1830 г.), Минко Петков (1846 г.) – това са млади хора, които никога не са били свещеници. В Чипровци обиконвено попските синове ставали учители, но към църквата не е имало училище, а се е учело в частни къщи. През 1861 г. чипровският кнез Гого Мицкин разваля кулата до конака и построява училище, което е използвано близо 80 години.

Учебната програма в първите десетилетия на 19-ти век е като в манастира – часослов (наустницза), псалтир, черковен ред, черковно пеене и псалтикия, а по-късно и славянско четиво. За ограмотяване освен ползваните в манастира панакида и листове от кожа, са употребявани и сандъчета със ситен пясък.
През 1862 г. учителят Ангел Иванов от Берковица въвежда „Рибния буквар” на Петър Берон. А Васил Сотиров Самоковлията, учителствал от 1876 г. до 1879 г., започва да ограмотява учениците по звучната метода, разделя ги по отделения и преподава „нови науки” – отечествознание, естествоземеописание, смятане, краснопис, пеене и др.
От П. Трифонов научаваме, че до 1880 г. ваканции не е имало. Учебните занятия са през цялата година, като първенците на селото се договарят с учителите на полугодие (от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден). Учебните занятия траят до обяд После има един час почивка (сън върху дъските за сядане), обяд, разходка сред природата или къпане в реката (през летния сезон). Привечер отново има учебно време.
През зимата учениците се грижат за отоплението. Носят дърва от домовете си и всеки по реда си ги цепи, пали печката и съблюдава хигиената в училището. Всеки учебен ден започва с молитва и завършва с народна или патриотична песен. В събота няма следобедни занятия, но задължително се ходи на вечерня в църквата. В неделя сутрин също всички са на църква. Там учениците пеят в хор, а най-подготвеният чете Апостола.
Осем години след Освобождението (1878 г.) чипровчани с кмет Цеко Попов започват строежа на ново училище – една внушителна сграда от тухли и хоросан, когато всичко наоколо е само от плет и слама. Заслугата затова е на игумена на чипровския манастир – отец Милети, който дарява по 3 000 гроша за училището и камбанарията. Училищната сграда е завършена през 1889 г. Ползвана е за учебни цели до 70-те години на 20-ти век. В наши дни е реставрирана и н нея се намира експозицията на Историческия музей, който е втори по големина в Северозападна България.