Когато градът се заселва отново след погрома на Чипровското въстание, основна дейност на жените става тъкането на килими. В това отношение Самоков и Панагюрище са изпреварени далеч във времето.
Преди 1688 г. Чипровци е наричано „цветето на България” и благодарение на златарската си школа се ползва с редица привилегии. А след въстанието чипровчани плащат данъците си на турците с молитвени килимчета за армията. Килимарството продължава да се развива и след Освобождението (1878 г.). Около 1890 г. от Австрия се внасят снимки на нови модели, които жените ползват в работата си. Златни ръце имат чипровските майсторки и трудът им е оценен още на Първото изложение в Пловдив (1894 г.), където Минчо Попов печели сребърен медал. През 1894 г. са получени златни медали в Брюксел и в Анверс (Белгия), а през 1905 г. – сребърен медал в Лиеж (Белгия). Две години по-късно Михалко Д. Минкин донася златен медал от Лондон.
През 1912 г. Врачанската окръжна постоянна комисия разкрива в Чипровци Килимарско училище с тригодишен курс на обучение. То се е помещавало в сградата на Димитър Минкин, която е служела за предачница и бояджийница. Издръжката му е поета от държавата, а наемът на сградата – от общината. Първата учителка е Костадинка Георгиева от Цариброд, а първите ученички са чипровчанките Цена Ст. Пулинска, Невена Михалкова Минкина, Мария Ив. Нешина и др.
След Първата световна война училището е преместено в сградата на Сандо Кузмин, където преподава Тодорка Василева от Котел. Тя учи момичетата на килимена тъкан в квадрати, плетиво и персийска тъкан. Така се създават нови модели килими. „Модерният чипровски кимлим”, както тогава го наричат, е предшественик на съвременните гоблени.
Наближаващата икономическа криза подтиква Врачанската окръжна комисия през 1928 г. да закрие килимарското училище. Чипровският килим вече не е обект на внимание от страна на държавата. След половин век идва времето на едно ново, съвсем различно килимарско училище в Чипровци. Дотогава в образованието настъпват много промени…