На 8 години остава без баща. Основно образование завършва в Чипровци. От 1935 г. работи в хан „Ураган” в Лом. През 1937 г. отива в София и започва работа в кафене „Етоал” на ул. „Раковска” №134. От 5.04.1938 г. е в ресторант „България”, където бързо израства като специалист. През 1940 г. е назначен като шеф на „студена кухня”, след като собственикът провежда интересен конкурс. Поставя задача на един от завършилите във Франция кулинари да приготви специалитет. След две седмици казва, че иска същото ястие, но да го направи Велко. После решава да назначи него на отговорния пост. Младото момче отговаря, че няма да го заеме, ако майсторът му остане без работа. Собственикът го успокоява, че майсторът ще бъде шеф на студения бюфет.
Велко Павлов отбива военната си служба като моряк (1941-1945), след което се връща на поста си в ресторант „България”, където се труди 20 години и осигурява работа на много чипровчани. Следващите 20 години работи в ресторант „Балкан” отново като шеф на „студена кухня”. През последните 3 години преди пенсионирането си е в японския ресторант „Ню отани”.

След 1945 г. Велко Павлов посещава различни държави във връзка с мероприятия на Балкантурист, Промишлена търговска палата и Булгарконсерв.
По линията на Балкантурист с цел реклама и обмяна на опит е бил в Германия, Полша, Австрия, Чехословакия, Кипър, Япония, 45 дни в Канада, три пъти в Експо – Монреал, по 2 месеца в Катар, Кувейт, Швейцария.
Участвал е в изложенията на Промишлената търговска палата в Москва (СССР), Кьолн (ГФР), Багдат (Ирак), Ихнян (Северна Корея), Скопие и Загреб (Югославия). Престоят във всяка страна е бил 20 дни, като Велко Павлов е приготвял храната за посрещането на гостите.
Чрез Булгарконсерв майсторът е участвал в организираните всяка година дегустации (от 10 до 15 дни) във всяка република в СССР, както и в Холандия и Финландия. Неговото задължение е да приготви ястия от консерви и пресни зеленчуци, които изнася Булгарконсерв.
На заявленията,че ще изпратят друг да представя продуктите, директорите отговарят, че ще занимават висшестоящите, защото всеки търси кадър, който ще му свърши работа. На въпроса „Кой ходатайства за Велко Павлов?” отговорът е прост: „Никой, златните му ръце.”
Качествата на Велко Павлов като кулинар са причина да прекара цяла година в командировка в Димитровград, докато съветските специалисти построят Азотно-торовия завод. Оказва се, че единстнвено той от персонала на Балкантурист може да готви по вкуса на инженера, който ръководи строителството. Затова нашият съгражданин храни руснаците, докато приключат работата си.
В продължение на 10 години през летния сезон Велко Павлов е провеждал курсове в системата за създаване на кадри. При правителствени мероприятия винаги е бил на разположение на УБО – за приемите, обедите и вечерите. Голяма е била ангажираността му, когато е отговарял за обеда във Военния клуб на представители на страните от Варшавския договор Награждаван е със „Златен орден на труда”, орден „Червено знаме” и два ордена „Георги Димитров”. През 1981 г. Указ на Държавния съвет му дава званието „Герой на труда”, което тържествено е чествано в Чипровци.