Макар и отнели живота на много хора, мините връщат самочувствието на чипровчани. Населението се увеличава и целият сграден фонд на селището е обновен само за 20 години. Построяването на Дома на културата, разширяването на главната улица (бул. „П. Парчевич”), покриването на реката и оформянето на площада е само част от подготовката на 280–годишнината от Чипровското въстание. Големият размах на общественото строителство е свързан със съдействието на Петко В. Николов.
Тържеството отминава. Чипровци отново е град. В училището този период е свързан с дейността на директора Петко Вълчев. Това е човекът, стоял на директорския пост в продължение на 18 години (1957 – 1975) – период на интензивно училищно строителство.
Най-трудно е началото. П. Вълчев започва с ограждане на училищния двор. Дотогава цялото пространство около двете училищни сгради е една ничия площ, където в неделя се играе хоро и се разхождат младите хора. Затова инициативата на директора среща ревностна съпротива от страна на младежите, които не искат да им се отнеме хороигрището, наследено от бащи и деди. Заграденото през деня нощем се разгражда. В крайна сметка П.Вълчев успява – оградата е направена с доброволния труд на родителите. През 1959 г. той прави генерален ремонт на училището – поставена е мозайка във фоайетата и на стълбището, както и чешма в долното фоайе.

Държавната политика в онези години е насочена към уедряване на училищата. В резултат на това през есента на 1960 г. прогимназията в Железна (село на 3 км. от Чипровци) е закрита и учениците са преместени в ОУ „П. Парчевич”. От следващата година учениците се увеличават и поради това, че осми клас става прогимназиален и след завършването му се получава основно образование. Училищната сграда е изцяло заета и се учи на две смени, което налага до дирекцията да се доизгради още една класна стая за сметка на терасата и училищната фасада.
През 1964 г. в Чипровци вече учи първият осми клас. От следващата учебна година започва пристрояването на още четири класни стаи и две сутеренни помещения, предназначени за работилници. Успоредно с това се ремонтира и препокрива старата училищна сграда (днешният Исторически музей).

Училището е в най-горещия си строителен период.
Учебната 1966 – 1967 г. е отбелязана със значителни материални придобивки. Дървената ограда на двора е изиграла психологическата си роля и е заменена с циментова. В южната му част се оформят зелени площи и географска площадка, а в северната - спортни площадки и опитно поле, както и склад за отоплителни материали. През есента на 1967 г. пристройката е довършена и училището минава на кабинетно обучение. (Кирил Истатков и Станка Ангелова десетина години преди това поставят началото на кабинетното обучение по биология и физика.) На 24 май 1968 г. чипровчани се радват на първата фанфарна музика.

В началото на следващата учебна година са закрити прогимназията в съседното село Мартиново и началната степен в с. Железна. Преминаването им в града отново запълва училищната сграда до краен предел.
В Общинския съвет се обсъжда къде да бъде новото училище. Първата копка на настоящата училищна сграда е направена през есента на 1972 г. През този период на интензивно строителство директорът на училището Петко Вълчев и кметът Димитър Балканджийски са в неразделно сътрудничество. Щастливата случайност е събрала двама инициативни ръководители, на които слабото място е строенето.

Директорът П. Вълчев е запомнен от учениците не само с мащабната строителна дейност, но и с дисциплината в училище. Дори и първокласниците от 1973 - 1974 учебна година го споменават като строг, но справедлив човек. Тогавашните деца няма да забравят и взискателността на учителя по музика Иван Симеонов.