Йорданка Йосифова е заместник-директор на училището в продължение на 19 години – от 1972 г. до 1990 г. Тя милее за него и прави много за развитието му и като ръководител на кръжока по килимарство.
Кръжокът по килимарство съществува от 1968 г. Първият ръководител е Райна Велкова – групов майстор в ТПК „Ал. Костов”. От 1979 г., след отиването в новата училищна сграда, ръководители на кръжока са Екатерина Димитрова и Иванка Гоцова. След тях ръководството му поема Й. Йосифова. През 1982 г. кръжокът по килимарство е поканен от заместник-министъра на образованието Лиляна Стефанова на Първото детско изложение „Училището, детето, красотата”, организирано от 26.07. до 10.08. в зала „Хр. Ботев” в Студентски град като поява на Втората международна детска асамблея. През 1985 г.от 8-ми до18-ти октомври кръжокът се представя и на Второто детско изложение „Училището, детето, творчеството”, където е поканен от Жени Ламбрева - заместник-министър на образованието. Ж. Ламбрева харесва изработките на кръжока и в последствие помага за организирането на училището по килимарство. След Второто детско изложение Ж. Ламбрева заедно с Ани Спанчева занасят в Япония изработени в кръжока пана с чипровски фигури, които са много харесани там.
Кръжочната работа дава идея на Ж. Ламбрева в Чипровци още в началните класове да се изучават разширено изобразително изкуство и хореография и за да има приемственост да се открие училище със засилено изучаване на изобразително изкуство и специалност „текстил”. Това училище наистина е открито. Художничката Лили Чаушева е преподавател през първата година /1986-87 уч. год./, а от втората година е привлечен художникът Владимир Овчаров, който създава името на училището. На третата година от създаването му в специалните паралелки се обучават 100 ученици от цяла България. Създадени са 100 работни места в специалната сграда за извънкласни дейности, която бе построена от 1980 г. до 1984 г. Шефката на тогавашния Инспекторат по образованието Надежда Анастасова след завършването на сградата задава на Н. Николов и Й. Йосифова въпроса: „Вие какво си мислите, че ще докарате ученици от Михайловград ли?” и получава отговор „Ще се постараем.” Когато специалните паралелки започват да функционират, тя оценява труда им по достойнство.
От откриването на сградата за извънкласни дейности /1984 г. по случай 260-годишнината на училището/ в нея съществуват фотолаборатория, килимарска работилница, киносалон, музейна сбирка за историята на училището и музей на килима, който е подреден в голямата зала, като килимите са поставени на специални дървени стативи. След откриването на специализираните паралелки от Историческия музей са взети специални витрини, в които килимите са подредени по проект на учителката Милка Стайкова в бившия кабинет по биология. За съжаление през 1997 г. експонатите са откраднати.
Художникът-текстилец Станков, който е автор на книгите „Килими и черги” и „Чипровски килими”, събира модели, които са се тъкали в Чипровци. По негова идея в училището е направена изложбата от чипровски килими. Те са изработвани в продължение на 10 години под ръководството на Й. Йосифова. Тъкани са по неговите описания и след посещение на манастирите, където се намират автентичните килими.
За герба на П. Парчевич Й. Йосифова и Н. Николов прочитат в книгата на Георги Нешев, описваща гербовете на българите. След като намират описанието на герба, двамата отиват да търсят Г. Нешев в БАН. От централната сграда ги изпращат в Института по история. Г. Нешев ги посреща с думите „Браво, едни истински чипровчани ме търсят с книга в ръка!” След това ги завежда в библиотеката на института, където научават, че гербът е открит от хералдика Христо Дерменджиев. Откриват и този учен, който им дава цветна снимка на герба. На Й. Йосифова принадлежи смелата идея за изработването на герба на П. Парчевич във вид на тъкан гоблен и то с размери, колкото стената на училищното фоайе. Художничката Лили Чаушева прави проект за гоблена, който е изработен от Йорданка Йосифова и преподавателките Съветка Костова и Иванка Гоцова. Започнат е през пролетта на 1979 г. и е завършен за 15 септември същата година. Хр. Дерменджиев дава разрешение за изтъкаването му, тъй като още не е бил публикуван след откриването му в църквата в Ниш. Хр. Дерменджиев с радост идва в Чипровци да види реализирания герб. На вълнуващата среща присъства и Лили Чаушева. Тя препоръчва гербът да се постави в каменна или дървена рамка, като за фоайе по-подходяща е каменната. Й. Йосифова отива със съпруга си в Георги Дамяново и уговарят майстори, които за една седмица правят училищното фоайе. /1983 г./
На 20.V.1984 г. е организирано грандиозно училищно тържество с факелно шествие, рецитал и концерт, за чиято подготовка и провеждане Й. Йосифова дава всичко от себе си. Тя пише сценария и е водещ на програмата. Искра Луканова от Историческия музей в Чипровци оказва голямо съдействие. Това, че училището от 1624 г. е било католическо, в годините на социализма се оказва проблем, който трябва да бъде преодолян. Проф. Александър Фол като министър на образованието дава разрешение за провеждането на тържеството, а на окръжно ниво разрешението е подписано от Любимка Даскалова. Усилията на Й. Йосифова се увенчават с успех. Перфектно е организиран такъв патронен празник, който и до днес се помни като най-величественият. Логическият завършек на тържествата е проведената на 21.05.1984 г. научна конференция, чиято тема е историята на училището в Чипровци.